8 март 2011 г.

Вървя по острието на животa

Вървя по острието на живота,
изтръпнали са мойте ходила.
Ранявана, оплювана, виновна,
прощавана, обичана, добра.

На раните не отговорих с рани.
Обидите не върнах, а простих.
С проблемите кръстосвах шпаги,
със вятърните мелници се бих.

Познах и болката, и самотата,
и радостта от малките неща.
Разбрах - по-ценна е от злато
протегната приятелска ръка.

Допуснах много, много грешки -
за някои дори и аз не си простих.
Усещах често завистта човешка
във уж приятелски очи…

Нерядко лутах се във лабиринти…
Изгубвах се, но пак напред вървях.
И вярвам, гледайки луната и звездите -
ще се преселя някой ден при тях.

И болка преживях, и радост…
Открих и преоткривам любовта.
Не крия, че уплаших се, когато
лице в лице застанах със смъртта.

Понякога съм като в път без изход -
обръщам се, но няма път назад…
Несигурно пристъпвам, но не спирам,
макар най-лесно е да се предам.

Вървя по острието на живота,
със уморени и ранени сетива.
И ценен ми е всеки миг, защото
неповторим е и единствен на света…
Селвер

Няма коментари:

Публикуване на коментар