4 март 2011 г.

Страници от душата ми...

Сълзите ми са като есенен дъжд, а усмивките като слънчеви лъчи които озаряват душата ми.Опитвам се да не определям чуствата и преживаванията си, а да ги приемам такива каквито са, трудно ми е да не им се съпротивлявам. Иначе казано рецеклирам се от доброто и лошото, взимам урок от ситуация или човек които крие нещо в себе си.Страданието ми понякога е голямо, защото просто не искам да си науча ,, урока,,.
Срещам хора който се разпореждат с мен, все едно съм пешка в тяхната игра и това ме побърква...Опитвам се да внеса радост и мир в живота си, обичам безусловно с истинска обич и загриженост. Боря се с тъмните сенки в съзнанието ми...и когато си мисля, че съм постигнала прогрес, се влеждам в другите и виждам, че трудно променят нагласите си, немогат да променят клишето на мисли в което са обикновенно и това ме натъжава. 
Трудно е... да си силен и да си способен на истинска обич.
Трудно е... да кажеш на другите, че с шаблони от миналото и блянове за бъдеще се живее по трудно. Единственият начин, да се справим със страхоте си е любовта, всеки иска да бъде обичан и това е единственото безопасно място в пространството в което всеки засиява. Това е единственото сигурно място, за всеки от нас...
В живота ни има много сценарии били сме рециклирани много пъти и всичко това управлява живота ни. Вглеждам се дълбоко в себе си и откривам пътя на живота си по който вървя днес, а той е истнинска благословия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар