8 март 2011 г.

НО ВИНАГИ ЖЕНА


Понякога ръцете ти са птици,
които на крилата си ме носят.
Понякога са огнени езици,
които не изгарят, а ме топлят.

Понякога очите ти са океани,

в които влюбени делфини плуват.
Понякога са действащи вулкани,
които не разруха носят, а лекуват.

Понякога душата ти е бряг,

на които уморено акостирам.
Понякога е непрогледен мрак –
не виждам, но те винаги намирам.

Понякога си яростна вълна,

която като лодка ме помита.
Понякога... Но винаги жена –
любвеобилна, страстна, дяволита.
 
Румен Ченков

Няма коментари:

Публикуване на коментар