6 май 2014 г.

Moята среща с Нерей

Cлънцето галеше кожата ми, изпълваше ме със спокойствие ... отпих глътка кафе...Острова ми се стори безлюден, може би защото бях чужденнка...Морето...  все така красиво и  лазурносиньо, погледа ми се спря на проницателнен, загадачен, каризматичен старец на 68 години с ослепително сини очи и бронзов загар. Носеше огърлица с малка морска звезда слънчевите лъчи сякаш изкряха от нея, дънки които  сливаха морето и небето и снежнобяла тениска с  рисунка на дъга.
Предсказател, мъдрец или старогръчки бог – тези мисли превожиха съзнанието ми ...морето се отразяваше в очите му, всяко негово движение бе спокоино и красиво.
-          Казвам се Нерей – той протегна ръка.
-          Tова е един от любимите ми плажове.
Усмихнах се... от митологията знаех, че именно тои един от божествата заобикалящи великия Зевсов брат Посейдон. Нерей, е знаел  всички съкровени тайни на бъдещето за него са чужди лъжата и измамата. Откривал е  истината за богове и смъртни, опитният старец е давал мъдри съвети. Имал е петдесет прекрасни  и божествени дъщери.  Те весело лудували всред морските вълни, хванати  за ръце, една след друга изплавали от морската бездна и заигравали хоро на брега под звуците на тяхната нежна песен, подобна на тихия плясък на морето, то ставало  тихо и спокойно.Нереидите покровителствували  мореплавателите и им осигурявали щастливо плаване. Те бдяли  над него денем и нощем.
Чудесна усмивка озари лицето му
 – Знам името ти ...
 Усмихнах се ведро и подадох ръката си, някъде в интернет бях попаднах на саит ‘Какъв си бил в предишния си живот?’ от там знаех, че 1050 г. съм била мореплавател, а по късно строител на пътища, мостове и пристанища. В сегашният живот се страхувах от нови пространства и не можех да изградя собсвения си живот.. Питах се колко съдбовни урока са ни нужни...Погледнах Нерей, четеше мислите ми очите му бяха изпълнени с тъга и съжаление.
-          Хората вечно тичат, към някаква измислена страна на живота, мислят си, че тя ще реши всичките им проблеми и ще изпълни живота им с любов, радост и щастие. Често казват, щом постигна това ще бъда щастлив.Забравят, че щастието е в този миг и просто трябва да отворят очи и да се наслаждават на грандиозното приключение живот.Щастието не е път или място на което отиваш, а вътрешното състояние което сам създаваш.
-          От къде идваш ? – попитах с любопитсво.
Той погледна към морето и гордо заяви:
-          От там, това е моят дом
-          Интересно – отговорих незнаех какво друго да кажа.
-          Виж живота си, прилича на лунапарк купила си от клоуна балони – сини, розови, червени, зелени държиш ги в ръката си. Можем да им сложим други имена – провален брак, неуспешна кариера, непрограмирани деца и вечно сърдитите приятели  всичко това е едно неуспешно държане на нещата в живота ти.Безкрайнно много обвинения към себе си, към другите те превръщат в жертва носят много лична болка и тъга.Обвиненията, съмненията са като буря в живота ни, те ни връхлитат, а ние сме длъжни да ги покорим.Страхуваш се да се навлезеш в себе си и да отвориш себе си за любовта в живота си.Минало, настояще, бъдище всичко това е един перфектен план. Истории от миналото, всеки ги има... трябва да еволюираме от тях, добри или лоши трябва да се откажем от вградените ни представи за това как изглежда живота и тогава ще бъдем щастливи. Вярата трябва да победи страховете ни, борбата, упорстството, усилията които полагаме ни носят прекалено много деиствие и недостатъчно съществуване.Прекалено много анализи, тревоги и това те разделя от живота и това което искаш бяга от теб.Бъди по смела в живота си!
Усетих топлината на слънчевите лъчи върху себе си, изпитах тъга и желание за промяна в живота ми... и забелязах  страниците на списанието което четях „ Ева " отворени на следния цитат  на Хелън Келър ‘Песимистът никога не отрива тайните на звездите, не прекосява морето до непозната земя и не разкрива нови пространства...’
 Когато вдигнах поглед Нерей беше тръгнал към морето, потопи се, влезе навътре и заплува с изящни движения, докато го наблюдавах се наслаждавах на мига, на срещата ми с него, нещо дълбоко в мен болезнено започна да се променя...И, кой знае защо се разплаках.

Няма коментари:

Публикуване на коментар