21 март 2011 г.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН КАТЯ !

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН КАТЯ !
МИЛА ПРИЯТЕЛКО, нека първите минути от твоя ден рожден да те прегърнат и целунат вместо мен! 
Бъди здрава, усмихната и щастлива - вечно обожавана от любимите хора. Пожелавам ти работа, коята да те удоволетворява емоционално и парите винаги да са ти достатъчно.Не се вторачвай прекалено в правни казуси, житейският нека е първостепенен. Не  позволявай  на  времето, хората  и прищевките  на  съдбата ДА  ТЕ  ПРОМЕНЯТ!

Пожелавам ти и едно море от джин, в което да удавиш неприятните емоции.Нали не си забравила, че животът се измерва не с вдишванията, а с моментите, които спират дъха...Прегръщам те!
Когато си мислиш, че не можеш повече, обърни се назад, виж усмивките и продължи още по-силна...
Когато съдбата си играе с теб, смей се с нея....
И никога не забравяй, че някъде, някой иска за бъдеш щастлива тук и сега!

Понякога е нужно да спреш в един миг, да го докоснеш, стъпвайки в следите му, и след пространственото въображение и полет, стъпил здраво в реалността, да осъзнаеш, че вече не си същият. 
И ако пожертваш мечтата на един осъзнат живот, именно в това, да запазиш красотата на такъв миг, тогава можеш усмихнато да се обърнеш към зората и да си кажеш:Любовта е живот. И ако пропуснеш любовта, пропускаш живота.

Една свещичка повече гори,
една сълза в очите ти блести.
Не си с година остаряла,
ти просто повече си помъдряла!
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

" Подари на душата си нещо,
за което отдавна жадува...
Топла ласка, вечеря на свещи,
две - три думи, които си струват.
Късче вяра, във нещо забравено,
две мечти, като ново начало,
порив дълго, дълго сподавян,
и надежда за истинско цяло.
Подари си онези копнежи,
от които косят се краката.
И... пази ги, топло и нежно,
докогато вървиш по Земята."

Много настроение през този обещаващо хубав ден!
Прегръдки от разстояние.

С обич: Тони

8 март 2011 г.

Вървя по острието на животa

Вървя по острието на живота,
изтръпнали са мойте ходила.
Ранявана, оплювана, виновна,
прощавана, обичана, добра.

На раните не отговорих с рани.
Обидите не върнах, а простих.
С проблемите кръстосвах шпаги,
със вятърните мелници се бих.

Познах и болката, и самотата,
и радостта от малките неща.
Разбрах - по-ценна е от злато
протегната приятелска ръка.

Допуснах много, много грешки -
за някои дори и аз не си простих.
Усещах често завистта човешка
във уж приятелски очи…

Нерядко лутах се във лабиринти…
Изгубвах се, но пак напред вървях.
И вярвам, гледайки луната и звездите -
ще се преселя някой ден при тях.

И болка преживях, и радост…
Открих и преоткривам любовта.
Не крия, че уплаших се, когато
лице в лице застанах със смъртта.

Понякога съм като в път без изход -
обръщам се, но няма път назад…
Несигурно пристъпвам, но не спирам,
макар най-лесно е да се предам.

Вървя по острието на живота,
със уморени и ранени сетива.
И ценен ми е всеки миг, защото
неповторим е и единствен на света…
Селвер

НО ВИНАГИ ЖЕНА


Понякога ръцете ти са птици,
които на крилата си ме носят.
Понякога са огнени езици,
които не изгарят, а ме топлят.

Понякога очите ти са океани,

в които влюбени делфини плуват.
Понякога са действащи вулкани,
които не разруха носят, а лекуват.

Понякога душата ти е бряг,

на които уморено акостирам.
Понякога е непрогледен мрак –
не виждам, но те винаги намирам.

Понякога си яростна вълна,

която като лодка ме помита.
Понякога... Но винаги жена –
любвеобилна, страстна, дяволита.
 
Румен Ченков

5 март 2011 г.

KУКЛА КАТО МЕН


Руса коса, зелени очи, бархетена рокля с цветчета, почти босога, усмихната с широко отворени очи, също като мен.
Мечтите се променяха:
Първо – приказни герой, приключения и звездни мигове свързани с игри на воля, също като мен.
Второ - захлас по дрехите и другите съкровища, също като мен.
Трето – астронавт, лекар или адвокат, също като мен.
Не достигна звездите, не лекува хората стана адвокат, също като мен.
Даде куклата на синовете си, за нея те строяха дворци, небостъргачи, пътешества с коли, влакове, кораби, совалки, срещна се Батман, Супермен, принцове, рицари, дракони и извънземни запази тези вълшебни мигове, също като мен.
ЖИВОТЪТ НА МОЯТА КУКЛА, ОТРАЖЕНИЕ НА САМИЯТ ЖИВОТ.
Синовете станаха мъже, прибра куклата в кутията със спомени, все още бляскаво съкрошителна... Място, където ще отида и аз някой ден ...СПОМЕНИТЕ... дано е ПРОЛЕТ... моята първа и последна кукла, също като мен.
УСМИХНИ СЕ, ТОВА Е ПРОСТО КУКЛА, СЪЩО КАТО МЕН! 

4 март 2011 г.

Страници от душата ми...

Сълзите ми са като есенен дъжд, а усмивките като слънчеви лъчи които озаряват душата ми.Опитвам се да не определям чуствата и преживаванията си, а да ги приемам такива каквито са, трудно ми е да не им се съпротивлявам. Иначе казано рецеклирам се от доброто и лошото, взимам урок от ситуация или човек които крие нещо в себе си.Страданието ми понякога е голямо, защото просто не искам да си науча ,, урока,,.
Срещам хора който се разпореждат с мен, все едно съм пешка в тяхната игра и това ме побърква...Опитвам се да внеса радост и мир в живота си, обичам безусловно с истинска обич и загриженост. Боря се с тъмните сенки в съзнанието ми...и когато си мисля, че съм постигнала прогрес, се влеждам в другите и виждам, че трудно променят нагласите си, немогат да променят клишето на мисли в което са обикновенно и това ме натъжава. 
Трудно е... да си силен и да си способен на истинска обич.
Трудно е... да кажеш на другите, че с шаблони от миналото и блянове за бъдеще се живее по трудно. Единственият начин, да се справим със страхоте си е любовта, всеки иска да бъде обичан и това е единственото безопасно място в пространството в което всеки засиява. Това е единственото сигурно място, за всеки от нас...
В живота ни има много сценарии били сме рециклирани много пъти и всичко това управлява живота ни. Вглеждам се дълбоко в себе си и откривам пътя на живота си по който вървя днес, а той е истнинска благословия.