Ние разполагаме с тази ВЛАСТ...

Ницше казва „ властта и удоволствието са тясно обвързани „ .

Властта носи удоволствие.

Удоволствието поражда чувство на власт.

ПОГЛЕДНЕТЕ СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ.

Когато ДЕЙСТВАТЕ С пълни сили, разкривате способностите си, вие сте ВЛАСТНИ и сякаш не може да сбъркате.

ЩАСТИЕТО СЕ УСМИХВА НА ПОДГОТВЕНИЯ.

НО, СЪЩЕСТВУВАТ ПЕТ ВИДА ВЛАСТ, КОЯ БИХТЕ ИЗБРАЛИ ВИЕ?

ВЛАСТ НА ОБИЧТА И УВАЖЕНИЕТО

тази власт зависи от това колко ви харесват останалите хора около вас, колко ви обичат и вярват.Макиавели „ владетелят „ е казал, че е по безопасно да се боят от вас, вместо да ви обичат това е по безопасно и дава повече сигурност има голяма разлика от това дали се боят от теб или те мразят...

ВЛАСТ НА МОРКОВА

с тази власт ние манипулираме останалите като им раздаваме „ награди ”.

ВЛАСТ НА ТОЯГАТА

или на принудата, тя идва от това да размахаме тоягата и да заплашваме другите, тя понякога е сведение за друг човек с което разполагаме...

ВЛАСТ НА ЕКСПЕРТА

 се проявява се криза, това са вашите специални умения или сведения, ставаме внезапно търсен и скромно приемаме това което ни се полага.Все едно аз съм човек от УОЛСТРИЙТ който разполага с най ценната информация, която ще му даде власт над другите...В средновековието придворният шут, бил информиран за цялото кралство защото смятайки го за глупак, всички говорили най - свободно пред него.

ВЛАСТ НА ПОЛОЖЕНИЕТО

всеки от нас издава команди и изисква това от другите, тази власт произтича и зависи от другите.

В търсенето си на власт, ние използваме тези три неща:

ОТСТЪПЛЕНИЕ  когато това е невъзможно се оттегляме като костенурка в корубата си, като ефективна защитна стратегия.

ПОДЧИНЕНИЕ  неспособни да избягаме ние се предаваме, подкрепяме безусловно с надеждата, че ще изберат друг вместо нас.

ТЪРСЕНЕ НА ОБИЧ изолирани от жестокият свят се обвързваме с хора които искрено ни обичат и уважават.

ВСЯКА ВЛАСТ зависи от колата която карате, ключа който завъртате, работата която работите, бюрото върху което седите в момента и то не струва пет пари, защото все ще се намери някой който да ви го отнеме...

Затова ни учат, да отхвърляме всяка мисъл за власт, защото ВЛАСТТА е да разсъждаваме самостоятелно..., а кого е удобно това...?

Преследвай целта си

„На всеки от нас, независимо дали е воин или не, се пада един кубически сантиметър шанс, който от време на време изкача пред очите ни. Разликата между обикновеният човек и война е, че воинът съзнава това, винаги е нащрек и целенасочено чака, така че когато този един кубически сантиметър шанс, изскочи да го хване. „ Карлос Кастанеда

 

 „Всеки приема границите на собственото си полезрение за граници на целия свят.„ 

Артур Шопенхауер

 

 „Всеки човек има само една истинска цел - да намери пътя към себе си.Задачата му е да открие собствената си съдба – и да изживее цялостно и решително вътре в себе си. Всичко друго е измислено съществуване, опит да се измъкнеш, бягство от идеалите на масите, конформизъм и страх да навлезеш в себе си. 

„Хермен Хесе „Демиан„

„Във всеки човек се крие заспал великан.Когато вулкана се пробуди, се случват чудеса.„ Федерик Фауст

„ Лесно е да простим на детето, което се страхува от тъмнината. Истинската трагедия в живота е, когато възрастният се страхува от светлината.„ Плутон

Право на обезщетение при отмяна на полет

Ако пътувате със самолет до държава от Европейската общност, но полетът ви бъде отменен, можете да получите обезщетение с предварително определен размер. При отмяна на полет пътниците могат при определени условия да искат, наред с обезщетението за претърпените имуществени вреди, и за неимуществени вреди, съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г., подписана от Европейската общност.

Регламентът за обезщетяване и помощ на пътниците при въздушен транспорт предвижда, че при отмяна на полет пътниците могат да получат обезщетение в предварително определен размер между 250 евро и 600 евро. Когато авиокомпания, установена в друга държава членка, откаже да изплати посоченото обезщетение заради отменен полет в рамките на Общността, е интересен въпросът дали  пътниците могат да се позоват на общностния регламент и да сезират, освен съда, в чийто район се намира седалището на тази компания, още и друга юрисдикция на държава членка. Услугите, чието предоставяне отговаря на изпълнението на задълженията по договор за превоз по въздух на лица, всъщност са регистрирането, качването и посрещането на пътниците на борда на самолета в мястото на излитане, уговорено в съответния договор за превоз, излитането на самолета в предвидения час, превоза на пътниците и на техния багаж от мястото на излитане до мястото на пристигане, обслужването им по време на полета и на последно място, слизането им от борда на самолета в условията на сигурност в място на приземяване и в часа, уговорени в този договор. Единствените места, които имат пряка връзка с тези услуги и са свързани с предмета на договора, са мястото на излитане и мястото на пристигане на самолета (местата, които са уговорени в съответния договор за превоз, сключен само с една авиокомпания, която е действителният превозвач).
Ето защо искането за обезщетение заради отмяна на полет може да се предяви по избор на съответния пътник пред съда, в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане. Стойността на обезщетението зависи от километрите на пропадналото пътуване. Ако пътуващият има застраховка, може да се надява и на обезщетение от застрахователя. В този случай платените от авиокомпанията средства се приспадат и разликата от обезщетението му се дава.
       Регламентът, уреждащ обезщетяването на пътниците във въздушния транспорт предвижда стандартизирани мерки при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. В регламента се уточнява обаче, че същият се прилага без да се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване.Сред предвидените в регламента стандартизирани мерки в случай на отмяна на полет е възможността на пътниците да искат:

• възстановяване стойността на билетите; или
• премаршрутиранe.

      Освен това, докато чакат по-късен полет, авиокомпанията трябва да им осигури съответни грижи (например настаняване в хотел, храна, напитки и телефонни обаждания).

Накрая, когато полетът е отменен без или с много кратко предупреждение и не са налице извънредни обстоятелства, пътниците имат право и на обезщетение в предварително определен размер, който зависи от разстоянието на планирания полет.„Отмяна“ трябва да се тълкува в смисъл, в който самолетът е излетял, но по някаква причина е бил принуден след това да се върне на летището на излитане, откъдето неговите пътници са били пренасочени към други полети.Първоначално предвиденият полет не може да се счита за извършен, когато самолетът е излетял, но след това се е върнал в летището на излитане без да е достигнал определения в маршрута краен пункт на пристигане.

Допълнително обезщетяване е условия обезщетение за неимуществената вреда, причинена от неизпълнението на договора за въздушен превоз.То е начин пътниците да бъдат обезщетени за цялата имуществена и неимуществена вреда, която са претърпели поради неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения, и то при условията и ограниченията, предвидени в Конвенцията от Монреал или в националното право.

Когато даден превозвач не изпълни задълженията за помощ (възстановяване стойността на билета или премаршрутиране към крайния пункт на пристигане, поемане на разходите за прехвърляне от летището на пристигане до летището, за което е направена резервацията) и за поемане на дължимите съгласно регламента разходи (за храна и напитки, настаняване в хотел и телефонни обаждания), пътниците във въздушния транспорт могат да упражнят правото си на обезщетяване.

Завещание и наследяване в Кипър

    Завещанието е удобният начин да изразим личната си воля по отношение на това, което притежаваме, и да дадем част от него на хората, които са важни в нашия живот. Причините са различни – обич, благодарност, влошени отношения, икономически съображения и др.

Наследството е решаващ правен въпрос, кипърските правилата на наследяването,  се прилагат за всяко лице, което има местоживеене в Кипър и всяко лице, което притежава недвижимо имущество в Кипър. Местоживеене означава повече от просто постоянно пребиваване. То се отнася до човек, който живее в Кипър и който може да покаже, че възнамерява да прекара останалата част от неговите дни в Кипър. Кипър е юрисдикция, в която всяко лице може да направи завещание, но само някои лица могат да направят воля да управляват целите им имоти. Личното недвижимо имущество на наследодателя, ако няма завещателни разпореждания, се наследява от неговия „личен представител” който се нарича „изпълнител”, ако завещателят го е определил в завещанието си.  Той не може да действа без да има пълномощно за представляване на завещанието. Пълномощното за представляване може да бъде изготвено във всеки съд по наследствени и попечителски дела и легализиране на завещания. Имуществото на починалия се управлява от този личен представител. Личният представител плаща дълговете на починалия и разпределя наследството и прехвърля собствеността на наследниците. По този начин не е необходимо приемане на наследството. Но бенефициентът на дял от наследството на починалия може да се откаже от своя дял. Наследниците имат право да предявят претенция спрямо управителя на наследството единствено в размера на нетната стойност на съответния им дял от наследството, тъй като наследството се прехвърля на неговия управител. По тази причина наследниците не носят отговорност за дълговете на починалия. В Кипър следователно няма възможност за ограничаване на отговорността/приемане по опис на наследството.

По принцип, приложимото право се определя от гражданството на починалия. Ако починалият е чужд гражданин, проверява се кое право ще бъде приложимо в страната, от която произхожда; това право ще бъде приложено и в България. Прехвърлянето, обаче, на наследствени недвижими имоти, находящи се в Кипър, в краен случай, може да зависи от законите на тази държава.Приложимият закон за наследството е законът на страната, в която е било местопребиваването на наследодателя, в съответствие с нормите на обичайното право, към момента на смъртта. „Постоянно местожителство”  съгласно обичайното право, се получава  след няколко години пребиваване в Кипър. Кипърското право не допуска изключение по този закон, затова човек не може да избере приложимото право за наследството. Кипърското право също така се прилага и за движимо имущество в Кипър, независимо от това къде е било местопребиваването на починалия. Има само едно изключение и то е по отношение на недвижимото имущество. То се урежда според закона на страната, в която се намира.

При липса на завещание  има няколко хипотези:

•  Починалият е бил неженен, без деца: Наследството се получава от родителите на починалия, а ако те са преждепочинали към момента на смъртта на наследодателя, наследяват техните низходящи.
• Починалият е оставил съпруг/а: Преживелият съпруг/а получава половината от наследството. Другата половина се получава от родителите на починалия, а ако те са преждепочинали към момента на смъртта на наследодателя, наследяват техните низходящи.
•  Починалият, неженен, е оставил деца: Наследството се получава от децата и другите низходящи по колена.
• Починалият е оставил съпруг/а и деца: Децата – или техните деца, ако въпросните вече са починали, – и преживелият съпруг/а наследяват равни дялове.

Партньорите при регистрирано или нерегистрирано съжителство имат ли право върху наследството ? Не се признава регистрираното съжителство между еднополови партньори или между партньори от различен пол. Що се отнася до партньорите съгласно обичайното право, кипърското право не допуска автоматично придобиване на наследствени права от преживелия партньор при такава връзка. Той/тя може да бъде наследник само ако фигурира в завещание.

Съгласно кипърското право родителите, съпругът/ата и низходящите на починалия са наследници със запазени части, те наследяват дори завещателят да е разпоредил друго. Имуществото се разпределя между наследниците със запазена част съгласно нормите за наследяване при липса на завещание.

• Ако починалият е оставил низходящи и съпруг/а, съпругът/ата и децата (или низходящите на преждепочинало дете) са наследници със запазени ¾ от имуществото.
•  Ако починалият не е оставил низходящи, а само съпруг/а и/или родител, родителите и съпруга/ата са наследници със запазена ½ част от наследството.

Запазената част се прилага за цялото наследство само ако починалият е бил кипърски гражданин. Български гражданите могат свободно да се разпореждат с движимата си собственост; но наследствената част на законния наследник обаче засяга само имуществото, което се намира в Кипър.

Ако искате да направите завещание, според кипърското право трябва да спази специфичните форми:

• Писмена форма и подписано от завещателя,
• Подписът трябва да бъде направен или потвърден от завещателя в едновременното присъствие на двама или повече свидетели и
• Всеки свидетел трябва да удостовери и подпише завещанието в присъствието на завещателя.
• Ако завещанието се състои от два или повече листа, всеки лист трябва да бъде подписан или парафиран от завещателя и свидетелите.

Завещание, направено извън Кипър, ще произведе действие в Кипър само ако е съставено във формата, определена от кипърското право. В Кипър няма регистър на завещанията и данъците върху наследството са отменени на 1 април 1997 г..

Със завещание можем също така още приживе да разделим имуществото си между наследниците, като отново се съобразим с факта, че дори и да нарушим правилата за запазените части, наследниците по закон ще имат право да оспорят тези завещателни разпореждания.

Признаване в РБългария на съдебно решение от Кипър

По гражданско дело решението на съд Кипър няма правно действие на територията на РБългария. Лицата, които това решение засяга, не могат да се ползват или да бъдат задължени по силата на това решение у нас. Правен спор, разрешен с решение на чуждестранен съд, който се отнася до български граждани ще бъде разгледан и от българския съд, като постановеното чуждо решение остава без последици. Ето защо е предвиждена особена съдебна процедура, по реда на която се признават и допуска изпълнение на решения чуждестранни съдилища. Това производство се нарича производство по екзекватура.

За да бъде признато чуждото съдебно решение и да породи действие у нас, е необходимо да са налице предвидените от ГПК предпоставки. За да започне производството по екзекватура на първо място е необходимо между нашата държава и държавата, чиито съд е постановил решението да има договор за взаимното признаване на съдебни решения, уредена в двустранните договори между Кипър и РБългария /ДВ, бр. 4 от 15.01.1985 г. В сила от 11.01.1985 г./, („КМЧП”), (Обн., ДВ, бр. 42 от 17.05.2005 г., съответно изменен), а след присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. влязоха в сила и специални правила, действащи в рамките на Европейския съюз, установени в Регламент (ЕО) № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (“Регламентът”).В процесуален план и в двата случая ще намерят приложение и съответните правила на действащия от 1.03.2008 г. Граждански процесуален кодекс („ГПК”).

 За да започне производството по екзекватура на следващо място е необходимо чуждестранният акт, чието действие се иска да бъде зачетено, да има всички белези на съдебно решение според нашето право. Ако актът няма белезите на съдебно решение, то той не може да бъде признат от българския съд. Производството започва по молба на заинтересованото лице - това е лицето, което се позовава на последиците от чуждестранното решение и което иска то да бъде признато от нашия съд. Молбата се подава до Софийски градски съд. Това е единственият компетентен орган, пред който може да се образува производство по екзекватура и който може да се произнесе по молбата. Целта е всички дела по екзекватура да се разглеждат от един съдебен орган, за да се обезпечи еднаква практика. Делото се разглежда в състав от трима съдии.

Молбата до Софийски градски съд трябва да отговаря на изискванията на ГПК, предвидени за искова молба. Трябва да бъде написана на български език, да е адресирана до компетентния съд, да посочва имената и адреса на ищеца, на ответника и на пълномощника, ако има такъв, да се посочи цената на иска (ако искът е оценяем), да има основание и петитум и да бъде подписана. Към молбата трябва да бъде приложен препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. Тези документи е необходимо да бъдат заверени от Министерството на външните работи на Републиката.

Съдът разглежда делото в открито заседание - с призоваване на страните. При разглеждането на молбата, съдът няма да разглежда спора по същество - тоест няма да разглежда дали решението на чуждия съд е правилно. Той само ще провери налице ли са предпоставките, за да бъде признато чуждото решение у нас - дали е налице влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд и налице ли е договор за допускане на решението или условие за взаимност със съответната държава. На съдебна проверка подлежи и обстоятелството дали представеното решение не съдържа постановления, противни на законите на Република България или на добрите нрави. Гражданско процесуалният кодекс предвижда хипотези, при наличието на които съдът няма да признае чуждото съдебно решение. Най-напред това е такова решение на чужд съд, с което се разрешава иск за право на собственост или за друго вещно право върху недвижим имот в Републиката. Тази постановка на закона брани компетентността на българския съд по тези спорове - единствено български съд е компетентен да се произнесе по тях и решението на чуждия съд при никакви предпоставки не може да породи последици у нас.

Важно изискване, за да се признае чуждото съдебно решение е да са били осигурени всички възможности за защита на ответника, когато той е български гражданин. Ако ответникът, български гражданин, не е взел участие в делото и не са представени доказателства, че е била връчена поне една призовка за явяването му по делото, ще последва отказ от признаване на чуждото решение. По този начин държавата закриля своите граждани и им гарантира правото на защита. В своята практика ВКС посочва, че няма да са осигурени правата за защита, ако ответникът български гражданин не е уведомен за последвало увеличение на иска от ищеца.

Крайният акт на съда е решение, с което той допуска или недопуска признаване на решението и/или неговото изпълнение. Решението може да се обжалва по общия ред, което означава, че компетентен да разгледа жалбата е Софийски апелативен съд.

Ако СГС не признае чуждото съдебно решение у нас, то не поражда действие. Тоест, ако страните по него желаят да се ползват от същата правна сила, която то им дава в чужбина и у нас, трябва да водят гражданско дело пред български съд по правилата на българското гражданско съдопроизводство. Чуждото решение остава в сила между страните в съответната държава, чиито съд го е постановил и страните могат да се позовават на него при уреждане на отношенията. Но спрямо българските органи, институции и други лица то няма правен афект. У нас обаче този акт може да се ползва със силата на официален документ. Съдебният акт, признат у нас ще породи действие не от момента на признаването му, а от момента на постановяването си.

 Производството по признаване и допускане изпълнението на чужди съдебни решения  по брачен иск, ще бъде признат у нас и без да е налице договор между държавите или без да са налице условията за взаимност. Условието за да стане това е ответникът по делото да е имал местожителство в съответната държава към момента на предявяване на иска.

Въпреки това всяка заинтересована страна може да поиска съдилищата да не признаят решението за развод. Това може да се случи например там, където такова признаване явно противоречи на обществената политика или, при определени обстоятелства, когато решението противоречи на друго решение или когато признаването е дадено при неявяване в съда, ако на неявилото се лице не е връчен навреме и по начин, позволяващ му да организира своята защита, документ, уведомяващ го за започването на процедурата. В резултат на това признаване на решенията за развод не се изисква специална процедура за актуализиране на документите за гражданско състояние в друга държава-членка. Заявлението трябва да бъде подадено въз основа на окончателно решение за развод (или съдебна раздяла или анулиране), което не може да бъде обжалвано по законите на дадената държава-членка.

Друг вид производството е  възражениято на длъжника по искане за допускане изпълнението на чуждестранно съдебно решение. Когато обаче става въпрос за производство, образувано с молба да се допусне изпълнение на чуждестранно решение, ответникът може да противопостави възражение за погасяване на вземането след постановяване на решението. Тоест длъжникът може да противопостави само онези погасяващи факти (изтекла погасителна давност, последвало плащане и прочие), възникнали след постановяване на съдебното решение. Съображението за това законодателно решение е, че задължението вече не съществува. Затова и законът допуска тези възражения да се направят пред съда по екзекватура.

При чуждестранно производство ищецът трябва непрекъснато да следи дали нормални процесуални действия или бездействия могат по-късно да се превърнат в засади и капани за българското производство по признаване. Няма смисъл от чуждестранна съдебна победа ако тя се окаже невалидна за българския ответник/длъжник- щом той няма активи извън България. Ето добре е всяко дело пред чужда юрисдикция с българска страна да бъда наблюдавано внимателно от български адвокат /или да е втори защитник/ относно факторите за българско признаване и изпълнение, които ще станат релевантни, когато обстоятелствата на чуждестранната процедура са вече необратими факти.

 В Кипър е създадена база данни „CyLaw“ , чиято цел е предоставяне на безплатна и независима правна информация относно кипърското право и безплатен достъп до източниците на това право като част от международното движение за свободен достъп до правото, в което тя членува. „Cylaw“ съдържа съдебни решения от 1997 г. насам като втора инстанция Съд по семейни дела, граждански процесуални разпоредби и редица правни статии и текстове.Съдебните решения, са записани в електронен формат от Върховния съд. Текстовете на включените решения са автентичните текстове, във вида, в който те са произнесени от Върховния съд, без каквито и да било изменения или поправки.

С имоти в България можете да се разпореждате от чужбина

   Всеки купувач или продавач минава своя път на колебания и въпроси, докато стигне до решението да направи сделка. Остава съмнението дали е избрал подходящия момент и доколко цената е добра. Много въпроси могат да възникнат при участие на пълномощник по сделката. При продажба той трябва да е изрично упълномощен за конкретния имот, при това от текста на пълномощното да е ясен обемът на представителната власт. Купувачът трябва да е сигурен, че лицето може не само да води преговори, но и да сключи предварителен договор, или че има правото да сключи и нотариалната сделка за продажба.

Ако се сте в друга държава можете да заверите документите при българския консул. За българския консул важат същите правила като за заверки при български нотариус. Съдържание - свободен текст по смисъла на документа. Необходимо е да съдържа пълни и точни данни на упълномощителя и пълномощника - трите имена, ЕГН, номер на паспорта. Когато документът се подписва пред българското консулско длъжностно лице в консулската служба към посолството заверява документът и няма нужда от допълнителни заверки, документът правна сила в България.

Ако това ви е невъзможно, следва да заверите документа пред съответния нотариус в съответната страна. На заверката на нотариуса трябва да е отбелязана датата, на която е заверен документа и дали е заверен подпис или съдържание или и двете.Ако страната е членка на Хагската конвенция, след заверката на нотариуса се поставя АПОСТИЛ. Апостилът представлява щемпел, който може да бъде поставен от надлежен орган на страната, в която практикува нотариусът и следва да бъде прикрепен неразделно с документа, който заверявате. Това означава да има скрепяващи печати между двата документа. Апостил за заверен от чужд нотариус документ не може да бъде поставен в България. След нотариалната заверка и поставянето на апостила следва да изпратите документите в оригинал в България, където се превеждат.

Ако страната не е членка на Хагската конвенция заверката се извършва съгласно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.В случая процедурата е следната: първо се заверява от нотариуса в чужбина, след което се слага печат от надлежния отговорен орган в тази страна (например Министерство на Вътрешните Работи или Министерство на правосъдието). Следва заверка от българското консулство в тази страна. След тази заверка документът се изпраща в оригинал в България, където се превежда и се слага печат на Министерство на Външните Работи, отдел „Консулски”.

Много е важно дали на пълномощника е дадено и правото да получава суми капарото или продажната цена. В противен случай купувачът може да плати не на когото трябва и да загуби парите и правата върху имота. Не забравяйте още нещо, този, който е дал пълномощно, винаги има право и сам да извършва същите правни действия, както и да упълномощи и друго лице със същите права.

При нотариусите се водят специални регистри, в които се описват подробно всички заверени пълномощни и те не отказват справка, дали действително са заверили определено пълномощно.В някои случаи проблеми по сделките могат да се появят от посочване на неверни данни в декларациите, подписвани при сключване на сделката -семейно положение, включително и годината, в която е сключен бракът, може да доведе до продажба на имот, който е семейна съпружеска общност. За да се уверите, че няма опасност от атакуване на сделката в тази насока, изискайте продавачът да представи копие от личната карта на съпруга си и вижте дали като постоянен адрес не е посочен имотът, който купувате.

Удостоверението за тежести върху имота също е документ, който формално не се изисква за сключване на сделка. Но той увеличава сигурността на купувача, че имотът не е ипотекиран, не е вече прехвърлен по нотариален ред на друго лице, няма учредено право на ползване върху имота, както и че няма вписани искови молби и възбрани.

 С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Сделката се извършва пред нотариус, имащ правомощия в района по местонахождението на недвижимия имот, обект на договора за покупко-продажба.Продавач може да бъде собственикът на недвижимия имот, ако е пълнолетен и дееспособен (в определени от закона случаи прехвърлителни сделки могат да извършват и непълнолетните или поставените под запрещение, но с разрешение на районния съд по местоживеенето им и на законните им представители – родители, настойници или попечители или чрез самите законни представители).Производството започва с писмена молба на страните до нотариуса, подадена в деловодството му;

• Проект за нотариален акт, ако актът не се изготвя от нотариуса, в 5 екземпляра;
• Пълномощно, ако в сделката участва пълномощник (включително и прокуристи, търговски пълномощници, представители на търговски дружества – упълномощават се с изрично пълномощно), в което подробно се описва недвижимият имот, като се посочват границите и съседите, съобразно нотариалния акт за собственост или актуалната скица, ако това е поземлен имот. Пълномощното трябва да бъде с нотариално заверени подписи;
• Документ, удостоверяващ правото на собственост на продавача върху недвижимия имот (например нотариален акт, договор за продажба или замяна на държавен или общински имот, съдебно решение и др.);
• Удостоверение за наследници и документи, удостоверяващи правото на собственост на наследодателя, в случай че имотът е придобит по наследство;
• Акт за граждански брак, ако се прехвърля недвижим имот, който е съпружеска имуществена общност;
• При прехвърляне на идеална част от съсобствен имот на трето лице, продавачът е длъжен да представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение – чл.33 от Закона за собствеността;
•  Удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот. В данъчната оценка трябва да е удостоверена липсата на непогасени публични задължения на продавача, съгласно чл.226, ал.1 от ДПК, а ако имотът е съсобствен или е съпружеска имуществена общност, в данъчната оценка се отбелязва и липсата на данъчни задължения на съпруга или на всеки от съсобствениците. 
•   Декларация на продавача, че няма непогасени публични държавни и общински вземания по чл.226, ал.1 от ДПК – по 2 броя.
•   Декларация за гражданство и гражданско състояние по образец. Ако продавачите или купувачите са съпрузи, подават обща декларация;
• Базисна пазарна оценка на имота, издадена от общината по местонахождението му, ако такава бъде поискана от нотариуса;
• Скица на имота (виза), ако се продава поземлен имот - от техническата служба към общината, а ако поземленият имот е земеделска земя, скица се издава от общинската служба по земеделие и гори. След одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия, скици - копия от кадастралната карта ще се издават от Агенцията по кадастъра.
•   Ако в сделката участва юридическо лице – удостоверение за актуално състояние, съдебно решение за регистрация, протокол с решение на управителния орган за придобиване / прехвърляне на недвижим имот; 

Трябва ли да плащам данък печалба при продажба на имот?
    В „Държавен вестник“, бр.95 от 24.11.2006 г. бе обнародван нов Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), който влиза в сила от 01.01.2007 г.Според чл.12, ал. 1 от този закон облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Според чл.13, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ не подлежат на облагане доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на:

•  един недвижим жилищен имот, независимо от датата на придобиване на имота;
•   до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти, независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 6 години.

     Не се смята за доход полученото при продажба или замяна на имущество, придобито по наследство, завещание, дарение, на реституирано имущество. Същите не подлежат на облагане и не следва да се декларират от физическите лица.

Данъчно задължените лица подават годишни данъчни декларации за облагаемия си доход, в който се включа и дохода от продажбата на недвижимия имот, вкл. и дохода, обложен с еднократен годишен (патентен) данък, в срок до 15 април на следващата година. Дължимият данък се внася по сметка на Териториалната данъчна дирекция по постоянен адрес в 30-дневен срок след подаване на годишната данъчна декларация. 
    При имотите всяка конкретна продажба е специфична - няма точна рецепта, която като подготвиш и ще реализираш сделка без проблем. Това е така, тъй като документите за придобиване на собствеността са много различни и пораждат различна необходимост от сдобиване с последстващи документи. Така например ако собственикът по документ за собственост е починал е необходимо наследниците, които ще продават, да се сдобият с удостоветрение за наследници, за да докажат своята собственост. Ако има разлика в площа по документ за собственост и по скица е необходимо да се проследи от къде идва разликата и ако е възможно да се изчисти. Ако имота е с променен номер е необходимо да се сдобиете с удостоверение за идентичност  и т.н. и т.н. Смея да твърдя, че са рядкост имотите при които няма проблеми, няма някакви нередности или не е необходим допълнителен документ, за да се стигне до изповядване на сделка. Това е особено често след влизане в сила на кадастралните карти. Ако имотът не е придобит чрез дарение, наследство или преди брака е необходимо да присъства и съпругът/ата, неговото/нейното присъствие не е необходимо и при наличие на брачен договор, който да изважда продаваният имот от режима на обща семейна собственост.Добре е, след като са налице всички документи, които считате че са ви необходими за продажбата да се посъветвате  с адвокат, който е компетентен и ще ви даде правилният правен съвет, ще ви подготви липсващите документи и ще ви съдейства при избора на нотариус.

Как се сключва и признава брачен договор между кипърски и български гражданин?

Брачен договор, който отговаря на законовите изисквания в Kипър, се признава и в България. Подсъдността на развод на български гражданин сключил брак с гражданин на ЕС, се определя от Регламент № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003г.. Добре да се сключи брачен договор, отношенията между сключващите брак са винаги индивидуални, различни и касаещи точно конкретни имуществени и лични интереси. Ако в един случай би било добре наличието на договор, в друг може би не е, а в трети случай – не би имало значение. Важно да е да знаете, че при законов режим на общност, вещните права, придобити по наследство или дарение през време на брака остават лични, както и правата върху вещи за лично ползване или упражняване на професия или занаят.

 Придобити по време на брака имоти в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са записани в имотния регистър. Това правило се отнася и за случаите, когато съпругата/ът е кипърски гражданин и са са придобили недвижим имот в България по време на брака.  Действащият до скоро режим поставяше в неблагоприятно положение българските граждани, сключили брак с чужденец. Техните права се ограничаваха от действието на чл. 19, ал. 1 от СК/ отм. / Във връзка с чл. 29, ал. 1 от ЗС и се приравняваха с правата на съпруга - чужд гражданин. При действието на новия Семеен кодекс тази несправедливост е преодоляна, като се дава възможност на съпрузите да изберат режим на разделност или да сключат брачен договор. Сключването на брачен договор по време на брака, каквато възможност предоставя чл.37, ал.3 от СК, не може да санира нищожността на вече сключени договори за придобиване на земя от съпрузи, единият от които е чужденец.

Когато обект на сделката са вещни права, които не са придобити в съпружеска имуществена общност, например - чрез наследяване в Кипър. В този случай придобиването и прекратяването на вещни права и на владеене се уреждат от правото на Кипър, в която се намира вещта, ако наследеният имот е в България, се прилага българското право. Когато предмет на сделка е имот в България, придобит от кипърски гражданин, който има валидно сключен брак в Кипър и брачен договор в Кипър, тогава имуществените отношения между съпрузите се уреждат от тяхното общо отечествено право.

    Брачният договор урежда имуществените отношения между съпрузите в случай на развод. В България, единственият национален нормативен акт, който регулира международните бракове е кодекса на международното частно правоза международните бракове важат следните правила: за формата на брака:  бракът трябва да се сключи в правната форма, която е предвидена от правото на Кипър, в която се сключва брака. Сключените в Кипър бракове се признават в България, ако са спазени законовите изисквания на държавата, в която е сключен.
     За разтрогването на брака:  прилага се правото на Кипър, в която брака е сключен личните отношения между съпрузите от различни националности се регулират от правото на държавата, в която съпрузите имат обичайно пребиваване. Ако съпрузите не пребивават на едно и също място - се прилага правото на държавата, която съпрузите са определили за центъра на жизнените си интереси.
      За съпружеската имуществена общност:  важат правилата за личните отношения между съпрузите, те могат свободно да изберат приложимо право за тяхната съпружеска имуществена общност между една от двете държави Кипър и България Те могат да направят споразумение за приложимото правопреди или след сключването на брака. Споразумението относно приложимото право, трябва да бъде оформено в писмена форма. Споразумението трябва да има дата и подпис на съпрузите. За развода развод на съпрузи от различни националности, се прилагат правните разпоредби на държавата, в която съпрузите имат обичайно местопребиваване. Ако съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване към момента на развода, се спазва българското законодателство. Съгласно Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. може да бъде определена подсъдност за бракоразводните дела в няколко страни от ЕС, според обичайното местопребиваване на съпрузите. Компетентност да разгледа и реши бракоразводното дело има този съд, в района на който:
- двамата съпрузи имат обичайно местопребиваване,
- или поне ответникът обичайно пребивава в страната на сезирания съд,
- или двамата съпрузите са имали последно общо обичайно местопребиваване на територията на страната на сезирания съд, ако единият от съпрузите има обичайно местопребиваване там най-малко една година преди подаване на молбата за        развода.
     Според мен брачният договор поставя въпроса: уместна ли е търговията  в храма на Любовта? Истината винаги е някъде по средата, не мисля, че трябва да мислиш за развод още преди да си стъпил в гражданското, а по-скоро за евентуалните последици, ако това се случи. А и не става дума за развод всъщност, а за справедливо разпределение на имуществото. Един цивилизован начин да започнете на чисто, застраховка срещу всякакви неромантични изненади, които крие бракът в днешно време и да начин да не стига до „ Войната на семейство Роуз”.

Какво представлява брачният договор?

Брачният договор е споразумение в писмена форма, което се сключва между съпрузите и определя и изяснява имуществените отношения между тях, издръжката, подялбата на собствеността,

• Може ли да се сключи брачен договор и след брака?

Да, може. В тези случаи сключването на брачен договор се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и договорът се регистрира.

• Може ли брачният договор да засяга и други отношения, освен имуществени?

Не. Брачният договор засяга само материалните взаимоотношения между съпрузите. Уговорките са свързани предимно с правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака, правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака, начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище, участието на страните в разходите и задълженията, издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод, имуществените последици при развод и издръжката на децата.

• Може ли с брачния договор да се определи кой ще ползва семейното жилище при евентуален развод?

Да. Брачният договор съдържа редица различни клаузи, които се орпеделят съобразно конкретните обстоятелства. В повечето случаи, когато има семейно жилище, сбрачния договор се определя и ползването му.

• Как се сключва брачния договор?

Брачният договор се сключва лично. Сключването не може да стане чрез пълномощно. Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие и ще се вписва в имотния регистър към Агенция по вписвания. Брачният договор се сключва в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.

• Може ли брачният договор да се измени или прекрати след брака?

Да, може. Брачните договори могат да бъдат както изменяни, така и прекратявани след скючване на брака.

• Брачният договор може ли да бъде пазен в тайна?

Брачните договори се вписват в Агенцията по вписвания, където стават публично достояние. В частта си, отнасяща се до издръжката брачният договор може да бъде запазен в тайна.

• Какъв времеви ресурс изисква сключването на брачен договор?

Подготовката на договора изисква задълбочено познаване на имущественото състояние на съпрузите. Брачният договор има сила на закон за страните, които са го сключили и от тази гледна точка всяка дума в него трябва да има ясно и недвусмислено значение.

  

    Със сключването на брачен договор няма да си подсигуриш мир и любов, ще ограничиш драмите в бъдеще и ще поставиш финансови граници при евентуални семейните конфликти, съпрузите ще имат спокойствие и сигурност. "ДРЪЖТЕ СИ ОЧИТЕ ДОБРЕ ОТВОРЕНИ, ПРЕДИ ДА СЕ ОЖЕНИТЕ И ПОЛУЗАТВОРЕНИ, СЛЕД КАТО СЕ ОЖЕНИТЕ." СЪВЕТВА Б. ФРАНКЛИН.

Издръжка на ненавършили пълнолетие деца и пълнолетни учащи се деца от родител

При развод е хубаво с бившата си „половинка” да се разберете за издръжката, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Парите са важно нещо и взимането на решение веднага след раздяла е трудна задача, отнема време и предизвиква емоции, които могат допълнително да нажежат обстановката. Ако се развеждате и не сте се уговорили предварително за издръжка, тогава остава да напишете в споразумението приемлива сума, която не е по-малка от една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК) и по-късно да направите договорка помежду си, според финансовото ви положение. Вашата финансова договорка зависи от самите вас, важното е да поемете отговорност и да покажете своята любов към вашето дете по най-добрия начин. Ако пропуснете да се споразумеете, ще трябва да оставите съда да вземе решение вместо вас, а това по необходимост ще наложи всеки да направи компромиси, по-големи от тези, до които ще доведе споразумението. 

Всеки от родителите дължи издръжка съобразно с възможностите му да я плаща. Бракът между родителите е без значение. Достатъчно е да е установен произходът или осиновяването. И лишеният от родителски права дължи издръжка, еднакви права имат брачни и извънбрачни, рождени и осиновени деца  до навършване на пълнолетие. Докато трае бракоразводният процес, съдът може да определи временна издръжка.Децата са поставени на първо място в реда на лицата, които имат право на издръжка.Родителят трябва да е в състояние да я плаща. Според съдебната практика безработният родител не би трябвало да се освобождава от плащането на издръжката, стига да е работоспособен. 

Издръжката се определя  според нуждите и възможностите, но по правилата на чл. 142 СК;
- в граници, определени от МС - ПМС № 38/1985 г. - от 30 до 80 лв.;
- определяне под минималния размер - ако важни обстоятелства налагат и ако детето е на държавна издръжка;
- определяне над максималния размер - родителят да може да дава издръжката без особени затруднения. Размерът да осигурява такъв стандарт на живот на детето, какъвто би имало, ако родителите живееха заедно;
- възможностите на родителите се преценяват поотделно: вземат се предвид и грижите на родителя, който упражнява родителските права; конкретно се преценяват възможностите на родител, не се освобождават от задължението лица, които неоправдано не работят или се издържат от пенсия, стипендия или издръжка.                       Основания за погасяване на издръжката са следните - навършване на пълнолетие; сключване на брак след 16 г. възраст; при пълно осиновяване, а при непълно осиновяване родителят дължи издръжка субсидиарно - след осиновителя.
    Издръжката на пълнолетни учащи се деца: детето да учи - редовно обучение (в средно или висше учебно заведение или колеж);
- да не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си;
- издръжката не трябва да създава особено затруднение на родителите.
Особени основания за погасяване на издръжката:
- изтичане на предвидения срок на обучение;
- навършване на пределната възраст - 20 г. в средно образователно учебно заведение и 25 г. във ВУЗ и колеж;
- сключването на брак не погасява задължението.

След развода и раздялата твърде често финансови и емоционални проблеми налат единият родител да живее в чужбина и отказва да предоставя финансова помощ, също така броя на смесените двойки от различни националности  се увеличават и проблемът със събирането на издръжки се усложни. Всички страни членки на ЕС признават задължението за упражнява родителските права върху вашите деца, но размерът на издръжката не е еднакъв.Решение за издръжка, постановено в която и да е страна от ЕС, може да бъде обявено за подлежащо на изпълнение в друга страна от ЕС посредством опростена процедура. За да се сдобиете с решение за издръжка, изпълнимо във всяка страна от ЕС, можете да се обърнете към:

• съд в страната, в която вашият бивш съпруг или вие обичайно пребивават
• съд в страната, на която вашият бивш съпруг или вие сте гражданин 
•     съд в страната, в която вие и вашият съпруг живеете или, ако вече не живеете в една и съща страна, страната в която за последно сте живели заедно за период от поне една година
•   съд в страната, която е компетентна да урежда спорове по брачни въпроси, които се отнасят до вас, например съд в страната, където е издадено решението за вашия развод. 

     Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално задължение. Нормално то се изпълнява съзнателно и доброволно, с готовност и себеотрицание, с чувство за отговорност.

'' Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.'' "Малкият принц" - Антоан дьо Сент-Екзюпери