5 август 2012 г.

Признаване в РБългария на съдебно решение от Кипър


По гражданско дело решението на съд Кипър няма правно действие на територията на РБългария. Лицата, които това решение засяга, не могат да се ползват или да бъдат задължени по силата на това решение у нас. Правен спор, разрешен с решение на чуждестранен съд, който се отнася до български граждани ще бъде разгледан и от българския съд, като постановеното чуждо решение остава без последици. Ето защо е предвиждена особена съдебна процедура, по реда на която се признават и допуска изпълнение на решения чуждестранни съдилища. Това производство се нарича производство по екзекватура.
За да бъде признато чуждото съдебно решение и да породи действие у нас, е необходимо да са налице предвидените от ГПК предпоставки. За да започне производството по екзекватура на първо място е необходимо между нашата държава и държавата, чиито съд е постановил решението да има договор за взаимното признаване на съдебни решения, уредена в двустранните договори между Кипър и РБългария /ДВ, бр. 4 от 15.01.1985 г. В сила от 11.01.1985 г./, („КМЧП”), (Обн., ДВ, бр. 42 от 17.05.2005 г., съответно изменен), а след присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. влязоха в сила и специални правила, действащи в рамките на Европейския съюз, установени в Регламент (ЕО) № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (“Регламентът”).В процесуален план и в двата случая ще намерят приложение и съответните правила на действащия от 1.03.2008 г. Граждански процесуален кодекс („ГПК”).
 За да започне производството по екзекватура на следващо място е необходимо чуждестранният акт, чието действие се иска да бъде зачетено, да има всички белези на съдебно решение според нашето право. Ако актът няма белезите на съдебно решение, то той не може да бъде признат от българския съд. Производството започва по молба на заинтересованото лице - това е лицето, което се позовава на последиците от чуждестранното решение и което иска то да бъде признато от нашия съд. Молбата се подава до Софийски градски съд. Това е единственият компетентен орган, пред който може да се образува производство по екзекватура и който може да се произнесе по молбата. Целта е всички дела по екзекватура да се разглеждат от един съдебен орган, за да се обезпечи еднаква практика. Делото се разглежда в състав от трима съдии.
Молбата до Софийски градски съд трябва да отговаря на изискванията на ГПК, предвидени за искова молба. Трябва да бъде написана на български език, да е адресирана до компетентния съд, да посочва имената и адреса на ищеца, на ответника и на пълномощника, ако има такъв, да се посочи цената на иска (ако искът е оценяем), да има основание и петитум и да бъде подписана. Към молбата трябва да бъде приложен препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. Тези документи е необходимо да бъдат заверени от Министерството на външните работи на Републиката.
Съдът разглежда делото в открито заседание - с призоваване на страните. При разглеждането на молбата, съдът няма да разглежда спора по същество - тоест няма да разглежда дали решението на чуждия съд е правилно. Той само ще провери налице ли са предпоставките, за да бъде признато чуждото решение у нас - дали е налице влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд и налице ли е договор за допускане на решението или условие за взаимност със съответната държава. На съдебна проверка подлежи и обстоятелството дали представеното решение не съдържа постановления, противни на законите на Република България или на добрите нрави. Гражданско процесуалният кодекс предвижда хипотези, при наличието на които съдът няма да признае чуждото съдебно решение. Най-напред това е такова решение на чужд съд, с което се разрешава иск за право на собственост или за друго вещно право върху недвижим имот в Републиката. Тази постановка на закона брани компетентността на българския съд по тези спорове - единствено български съд е компетентен да се произнесе по тях и решението на чуждия съд при никакви предпоставки не може да породи последици у нас.
Важно изискване, за да се признае чуждото съдебно решение е да са били осигурени всички възможности за защита на ответника, когато той е български гражданин. Ако ответникът, български гражданин, не е взел участие в делото и не са представени доказателства, че е била връчена поне една призовка за явяването му по делото, ще последва отказ от признаване на чуждото решение. По този начин държавата закриля своите граждани и им гарантира правото на защита. В своята практика ВКС посочва, че няма да са осигурени правата за защита, ако ответникът български гражданин не е уведомен за последвало увеличение на иска от ищеца.
Крайният акт на съда е решение, с което той допуска или недопуска признаване на решението и/или неговото изпълнение. Решението може да се обжалва по общия ред, което означава, че компетентен да разгледа жалбата е Софийски апелативен съд.
Ако СГС не признае чуждото съдебно решение у нас, то не поражда действие. Тоест, ако страните по него желаят да се ползват от същата правна сила, която то им дава в чужбина и у нас, трябва да водят гражданско дело пред български съд по правилата на българското гражданско съдопроизводство. Чуждото решение остава в сила между страните в съответната държава, чиито съд го е постановил и страните могат да се позовават на него при уреждане на отношенията. Но спрямо българските органи, институции и други лица то няма правен афект. У нас обаче този акт може да се ползва със силата на официален документ. Съдебният акт, признат у нас ще породи действие не от момента на признаването му, а от момента на постановяването си.
 Производството по признаване и допускане изпълнението на чужди съдебни решения  по брачен иск, ще бъде признат у нас и без да е налице договор между държавите или без да са налице условията за взаимност. Условието за да стане това е ответникът по делото да е имал местожителство в съответната държава към момента на предявяване на иска.
Въпреки това всяка заинтересована страна може да поиска съдилищата да не признаят решението за развод. Това може да се случи например там, където такова признаване явно противоречи на обществената политика или, при определени обстоятелства, когато решението противоречи на друго решение или когато признаването е дадено при неявяване в съда, ако на неявилото се лице не е връчен навреме и по начин, позволяващ му да организира своята защита, документ, уведомяващ го за започването на процедурата. В резултат на това признаване на решенията за развод не се изисква специална процедура за актуализиране на документите за гражданско състояние в друга държава-членка. Заявлението трябва да бъде подадено въз основа на окончателно решение за развод (или съдебна раздяла или анулиране), което не може да бъде обжалвано по законите на дадената държава-членка.
Друг вид производството е  възражениято на длъжника по искане за допускане изпълнението на чуждестранно съдебно решение. Когато обаче става въпрос за производство, образувано с молба да се допусне изпълнение на чуждестранно решение, ответникът може да противопостави възражение за погасяване на вземането след постановяване на решението. Тоест длъжникът може да противопостави само онези погасяващи факти (изтекла погасителна давност, последвало плащане и прочие), възникнали след постановяване на съдебното решение. Съображението за това законодателно решение е, че задължението вече не съществува. Затова и законът допуска тези възражения да се направят пред съда по екзекватура.
При чуждестранно производство ищецът трябва непрекъснато да следи дали нормални процесуални действия или бездействия могат по-късно да се превърнат в засади и капани за българското производство по признаване. Няма смисъл от чуждестранна съдебна победа ако тя се окаже невалидна за българския ответник/длъжник- щом той няма активи извън България. Ето добре е всяко дело пред чужда юрисдикция с българска страна да бъда наблюдавано внимателно от български адвокат /или да е втори защитник/ относно факторите за българско признаване и изпълнение, които ще станат релевантни, когато обстоятелствата на чуждестранната процедура са вече необратими факти.
 В Кипър е създадена база данни „CyLaw“ , чиято цел е предоставяне на безплатна и независима правна информация относно кипърското право и безплатен достъп до източниците на това право като част от международното движение за свободен достъп до правото, в което тя членува. „Cylaw“ съдържа съдебни решения от 1997 г. насам като втора инстанция Съд по семейни дела, граждански процесуални разпоредби и редица правни статии и текстове.Съдебните решения, са записани в електронен формат от Върховния съд. Текстовете на включените решения са автентичните текстове, във вида, в който те са произнесени от Върховния съд, без каквито и да било изменения или поправки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар